спукам

вж. спуквам

* * *

спу̀кам,

спу̀квам гл. crack, break, burst, rupture; (надута гума) puncture;

\спукам се crack; break; burst (и кръвоносен съд); (за гума) become punctured/flat; • \спукам се от смях split/burst o.’s sides with laughter, laugh o.’s head off, fall about.

* * *

вж. спуквам